Рекламна агенция Варна

Безплатните вестници

Няма нищо безплатно на тоя свят, защото всичко е пострено на принципа кой - кого - кога - как? Борбата за надмощие в бизнеса, не познава граници. Всичко е позволено, но не на всички.

"Чувате ли тракане на зъби? Много издатели треперят от страх от безплатните вестници. Оправдани ли са опасенията им?" - така преди години се появи информацията за първия, безплатен вестник на „Икономедиа“ АД (издател на „Капитал“ и „Дневник“) с партньор гръцката група „Катимерини“.

---

Запитвания: 

Viber | WhatsApp | Telegram | FaceTime | Телефон: 087 775 2277

e-mail: admin@tangram.bg

Отговора не закъсня: Издателите на „Труд“ и „24 часа“ обявиха, че „подобни „вестничета“ представляват опасност за свободата на словото“. „ВАЦ медийна група България“ заплаши, че с цел да възпрепятства изданието ще пусне конкурентен продукт.
Издателите на „Стандарт“, „Земя“ и „Дума“ нарекоха безплатните вестници убийци на истината.

Освен издател на „Труд“ и „24 часа“ ВАЦ е собственик на печатницата, в която се печатаха вестниците „Капитал“ и „Дневник“. Така набързо и съвсем демократично - Икономедия беше принудена да миряса. След години си построиха собствена печатница, но през 2006 - нещата бяха по друг начин и остана следното изявление за поколенията: „българският медиен пазар все още не се е развил до състояние, в което бизнес целите се постигат само с пазарни средства и в условията на лоялна конкуренция“.

Господин Смит от години има сутрешен ритуал - става в 7, закусва яйца с бекон, тръгва за работа в 8, като винаги, ама винаги си купува The Guardian.
Господин Смит харесва стила на вестника, впечатлява се от политическите анализи, а най-любимата му част са коментарите. Но освен информация The Guardian дава още нещо на господин Смит - чувство за принадлежност към определено (интелигентно) общество. Вестникът е етикет, който господин Смит гордо носи в ръка по улиците на Лондон; един вид statement - „този вестник - това съм аз“.
Въпрос: Ще престане ли господин Смит да си купува The Guardian, след като от началото на септември News Corp. на Рупърт Мърдок (издател на The Sun и The Times) стартира своя безплатен вестник?
Отговор: По-скоро не.
Всъщност, ако цената беше от значение за господин Смит, той отдавна щеше да е превключил на британския Metro.

Безплатните всекидневници - минало или бъдеще?
На този въпрос WAN отговаря категорично - бъдеще. В своя доклад асоциацията констатира, че безплатните издания са повече, по-добри и по-успешни от всякога, и пита дали това е началото на нова ера. Същевременно WAN изтъква, че най-голямата заплаха за печатните издания, а и за телевизиите, е интернет - в световен мащаб средната възраст на читателите на всекидневници се покачва, тъй като по-младото поколение чете хартиени издания все по-рядко.
„Кой уби вестника“, пита от първата си страница най-новият брой на The Economist.

Списанието цитира книгата на Филип Майер „Изчезващият вестник“, според която през 2043 г. в коша ще бъде захвърлен последният вестник в Америка. Дори това да бъде прието за преувеличение, не може да бъде пренебрегнат фактът, че повече от всякога младите хора получават новините онлайн.
The Economist цитира изследване, според което британците на възраст между 15 и 24 години прекарват близо 30% по-малко време в четене на национални вестници, след като веднъж вече са започнали да използват интернет.
Феноменът „безплатен вестник“ се появи в момент, в който медийният пейзаж беше принуден да се промени тотално. Играчите на пазара бяха заставени да преосмислят своите бизнес стратегии и подхода си към клиентите. През последните десетина години вестниците се трансформираха - броят на цветните страници се увеличи; оформлението стана по-смело; за 2004-2005 г. повече от 50 вестника преминаха към по-удобния компактен формат; въведени бяха „леки“ (съкратени) варианти на сериозните издания; а из целия свят започнаха да се появяват безплатни всекидневници. Според WAN последните две тенденции най-добре илюстрират опитa на индустрията да се адаптира към новите реалности и навици за медийна консумация.
Повечето безплатни всекидневници са таблоиди. Съдържанието отразява нуждите на специфичната аудитория: фокус върху кратки новини, лайфстайл, технологии, медии, спорт, знаменитости, филми и услуги (програма на телевизията, прогноза за времето, комикс, хороскоп, кръстословици). Липсват коментари или анализи. В повечето случаи разпространението става в метростанциите, рядко изданията са раздавани по къщите. Читателят сканира вестника на път за работа - точно както би сканирал информация в мрежата. Такива издания излизат на печалба чак след няколко години. За да оцелеят, разходите им трябва да останат ниски. Журналистическият им екип е малък - 20-30 души. Голяма част от съдържанието идва от агенции. Единственият разход, който е приблизително еднакъв за безплатните и платените вестници, е цената на самата хартия.
И така, от гледна точка на традиционните медии
Заплаха или възможност са безплатните издания
Отговорът „заплаха“ изглежда прекалено лесен. Критиките към безплатните вестници са ясни - подкопават устоите на традиционната преса, изцяло зависими са от рекламните си приходи, което може да ги направи податливи на бизнес влияния, представляват опасност за сериозната и критичната журналистика и изобщо са заплаха за свободата на словото (виж и карето за България). „Традиционните вестници гледат на нас като на крадци и престъпници, които са тук, за да откраднат читателите им, казва Пелле Торнберг, шведският президент на Metro International, и добавя: Прави са.“ Наистина ли обаче?
Донякъде. Според Световната асоциация на вестниците безплатните всекидневници представляват както заплаха, така и възможност за традиционните издания. WAN твърди, че е по-вероятно безплатните издания просто да отклонят част от потока приходи на платените вестници, отколкото да ги нокаутират. В своя доклад за безплатните всекидневници обаче асоциацията търси отговор на един от основните въпроси пред индустрията - да наблюдаваме или да действаме. Ясно е, че трябва да се действа. WAN описва двата начина издател на традиционен вестник да стартира безплатно издание - по принуда (когато на пазара е стъпил конкурентен безплатен вестник) или без принуда (като алтернатива на собственото му платено издание). В първия случай е важно издателят да е сигурен, че продуктът, който предстои да лансира, е по-добър от конкурентния. Иначе се получава точно обратният ефект - две заглавия създават пазар по-бързо и ако лансираният алтернативен продукт е по-слаб, пазарът постепенно се придвижва към новодошлия. Във втория случай - при липса на конкурентен продукт, според WAN съществуват достатъчно добри причини за стартирането на безплатен всекидневник. Сред тях са: привличане на групи, които в момента не четат платения вестник; генериране на нови читатели, които след време могат да бъдат спечелени за платеното издание; привличане на рекламодатели чрез предлагане на нов достъп до публиките. Аргументацията е следната: искат ли традиционните издатели да прелеят читатели от платения в безплатния вестник? Определено не, но ако тенденцията така или иначе е да губиш читатели от година на година, то е по-добре да ги задържиш в собственото си портфолио, отколкото те да отидат при някой друг. Аура Йордан, бизнес анализатор на асоциацията на вестниците, отбелязва пред The International Herald Tribune, че ако досега издателите на традиционни вестници са пускали безплатни само като отбрана, сега все по-често започват да виждат безплатните вестници като възможен източник на печалба (виж допълнителния текст).
И все пак обречени ли са традиционните вестници? Професорът по икономика на медиите Робърт Пикард не мисли така. Според него „платените вестници са крайно необходими на активно интересуващите се от социалния, икономическия и политическия живот“ - ето защо традиционните вестници трябва да са сигурни, че продуктите им отразяват тези потребности, „а не се опитват да имитират съдържанието на безплатните издания“. The Economist прогнозира, че в най-добра позиция да оцелеят са качествените издания - които залагат на разследвания, от които често обществото има най-голяма полза. Като в много други индустрии, изданията в средата - нито квалитетни, нито булевардни, са най-застрашени от изпадане от пазара. В момента те най-силно тракат със зъби от страх.
Безплатните вестници са на вратата
Безплатен вестник? Все повече издатели „купуват“ идеята.

Печелившата стратегия

Още през 2001 г. професорът по икономика на медиите Робърт Пикард идентифицира четири възможни модела на поведение за издателите на традиционни вестници:
- Не навлизайте на „безплатния“ пазар, не търсете печалба. Платените вестници опитват да блокират безплатните с всички (в това число и правни) средства.
- Не навлизайте на „безплатния“ пазар, търсете печалба. Платените вестници търсят нови възможности да притеглят нередовни читатели и нечитатели и привличат внимание към качеството на своя продукт.
- Навлезте на пазара, не търсете печалба. Платените вестници стартират безплатни издания само за да защитят пазарните си позиции.
- Навлезте на пазара, търсете печалба. Платените вестници стартират безплатни издания таргетирано, за да задоволят нуждите на нередовните читатели и на нечитателите, както и за да увеличат


В бизнеса с безплатни издания във Великобритания навлезе медийният магнат Рупърт Мърдок.

Мърдок, който е собственик на The Times и The Sun, издава в Лондон безплатен вечерен вестник.
Намерението му е да разбие 30-годишния монопол на The Еvеning Standard (310 хил. броя).

Името на вестника се изписва thelondonpaper (по подобие на уебадресите).

Вестникът има тираж 400 хил. броя, 48 цветни страници и се раздава на 700 места в центъра на Лондон след 16.30 ч.


Към момента в британската столица има четири безплатни вестника.

→ Metro (да не се бърка с Metro International) излиза от 1999 г. и е достигнал тираж от над един милион броя дневно (разпространявани в 13 града във Великобритания).

→ Скоро една година ще навърши безплатният икономически всекидневник Сity АМ. Той е конкурент на издавания от Financial Times FTpm.

→ От две години излиза и обедният Standard Light (безплатният вариант на The Evening Standard).

Глобалният лидер на пазара на безплатните издания безспорно е Metro International.
Вестникът започва пътя си през 1995 г. в шведската столица Стокхолм.
Единайсет години по-късно той се издава в 17 страни и над 70 града, а общата му седмична аудитория се изчислява на приблизително 30 млн. души. Metro International е първият безплатен вестник във Франция. През 2002 г. появата му бе посрещната изключително остро от издателите на традиционни вестници в страната, а днес се твърди, че Le Monde и Le Figaro работят по проекти за свои безплатни издания. Основен конкурент на Metro International във Франция е вестник 20 minutes. Той е международен проект - първият му брой излиза през 1999 г. в Цюрих, Швейцария, а днес вече се издава и в Испания.
На 7 август в Германия излезе първият брой на безплатния вестник Business News. Изданието е собственост на Verlagsgruppe Handelsblatt (издател на бизнес всекидневника Handelsblatt и седмичното списание за бизнес Wirtschaftswoche). Новото издание се афишира като „първият офис вестник“ в Германия. Ориентирано е към хората от бизнес средите. Стартовият му тираж е 80 хил. броя. Вестникът е с таблоиден формат, 32 страници и се разпространява само в офисите на големите градове в Германия. Издателите на Bild (с тираж над 4 млн. копия дневно) обявиха, че държат Business News под око. От Bild заплашиха, че ако изданието започне директно да се конкурира с тях, ще пуснат собствен безплатен вестник „в рамките на дни“. Точно това се случи през 2001 г., когато „20 минути“ опита да стъпи в Кьолн.
Дневник

Още през 1999 г. Associated Newspapers (издатели на The Daily Mail, The Mail on Sunday и The Evening Standard) започнаха да публикуват безплатния всекидневник Metro, като така провалиха намеренията на шведския Metro International да навлезе на британския пазар.
Днес Metro е шестият по големина вестник в Обединеното кралство с над един милион копия, разпространявани в 13 града. Дали от Associated са били притеснени, че популярността на Metro ще навреди на собствените им платени издания? „Не, казва Адам Джоузеф, research&strategy експерт в Metro. Повече от половината читатели [на безплатния вестник] не четат друг национален всекидневник и не са чели такъв и преди появата на Metro.“ „Това означава, че сме успели да привлечем нови млади читатели към навика на четенето на вестник, и то продукт на Associated Newspapers“, казва Джоузеф, цитиран в доклад на Световната асоциация на вестниците (WAN) от миналата година.
Малко повече от десетилетие след раждането на пионера Metro International в Стокхолм в света има над 100 безплатни всекидневника, издавани в 37 държави. Според базираната в Париж WAN читаемостта на безплатни вестници в Европа се е удвоила през последните три години, като от 28-те милиона копия, разпространявани всеки ден по света, около 19 милиона са четени от европейци. „Почти в цяла Европа тиражите на вестниците падат“, казва Пит Бакер, професор по комуникации в Амстердамския университет, цитиран наскоро от The International Herald Tribune. „В същото време икономиката се подобрява, което помага на рекламния пазар. Безплатните вестници се разглеждат като най-добрия начин за възползване от тази ситуация“, заявява той.